Историята на Евангелската църква в Дупница
През 1928 г. се образува Евангелско дружество в България. Избрани са около 8 утвърдени евангелски християни за мисионери. Разпределили ги в различни райони на България, да проповядват благата вест за раждането на Исус, живота Му на земята и възкресението Му. И че който повярва в Него и се кръсти, ще бъде спасен.
За Югозападна България били изпратени семейство Апостол и Еленка Папратилови. Сестра Еленка споделяше, цитирам: „Аз бях против това да се преселим от Пловдив в Дупница. Често плачех и казвах на Апостол „Къде ще ме водиш в непознатия град, където няма църква и вярващи. Аз не мога без общение и църква. Но той ме успокояваше и казваше: Еленке, не се тревожи. Бог и там ще ни даде вярващи братя и сестри“.
Семейството се премества в Дупница през 1928 г. Отначало живеят на квартира. След това построяват и свой собствен дом. Брат Апостол започнал да обикаля определената му област от Дупница, до Петрич и Кулата.
Сестра Еленка започнала където ходи и пазарува да говори за Исуса Христа. Някои от жените се присмивали, но други се заинтересували.
Сестра Еленка ги канела у дома. Четяла им Библията, пеела им песни, разяснявала им подробно за Исус Христос.
През това време брат Апостол обикалял градове и села, проповядвал и раздавал библии, евангелия и брошури и стигал до Петрич и Кулата. Активно посещавал и разнасял литература в църквите в гр.Рила и с.Стоб.
Първите повярвали в Дупница са сестра Невена и мъжа й, сем. Милка и Борис Петрунови, сестра Павлина, сестра Сийка, сестра Йорданка. Тук е повярвал брат Димитър Ников – дълги години пастир в гр.Пловдив.
В неделните дни, когато брат Апостол си бил в Дупница проповядвал Божието Слово. Той имал голяма дарба за проповядване, но тъй като често отсъствал, замествала го неговата съпруга.
Така официално през 1930 г. се образувала Евангелската църква в Дупница. Бог дал голямо духовно съживление. Повярвали в Исуса Христа много братя и сестри. Брат Стефан Стефанов от София идвал често в Дупница. Той кръстил в реката над 10 новоповярвали души.
Църквата е била посещавана често от брат Спас Стефанов от София – главен редактор на списание „Духовно слово“, от неговия син брат Стефан Стефанов, брат Христо Ръсовски, а по-късно и неговия син Георги Ръсовски.
Брат Форбс – английски пастир със своята съпруга Зорка (българка) живеят около един месец у сем. Папратилови. Брат Форбс проповядвал. Бог дал ново съживление и още души се прибавили към църквата.
Редовно богослуженията са се провеждали в дома на сем. Папратилови. В едната стая са се събирали възрастните, а в другата стая сестра Еленка започнала да събира децата. Учила ги на духовни песни, разказвала им библейски истории. Така тя създала и неделното училище към църквата. По онова време жените в църквата са имали и своите женски събрания. Те са се провеждали най-често под формата на седенка. Всяка жена е идвала с ръкоделието си, с плетката си. Разговаряли са, споделяли са заедно, молили са се.
От основаването си до 1970г. църквата е била към Свободните братя.
През 1970 г. църквата официално се регистрира към Евангелски Баптистки съюз в България.
На 8 юни 1973 г. на 84 години Бог прибира при Себе Си брат Апостол.
След смъртта на брат Апостол, събранията започват да се провеждат в дома на брат Илия Янев, който е и главния говорител по това време.
През лятото на 1980г. сестра Еленка Папратилова организира в своя дом честване на 50г. от Евангелската църква в Дупница. Бяха поканени братя и сестри от различни градове, свързани с делото в Дупница. На този ден присъстваха и пастир Иван Оджаков с неговата съпруга. Целият ден бе прекаран в пеене на духовни песни, разисквания върху Божието слово, споделяне на опитности през всичките тези години. Беше един благословен ден за Живата църква в Дупница.
От 1983 до 1991 г. църквата се събира в различни домове на вярващи хора.
През 1987 г. на 80 годишна възраст Бог прибира при Себе Си и сестра Еленка Папратилова. До последния ден на земния си живот тя беше активна християнка и много милееше за Божието дело.
През 1991г. ни беше предоставен клуб на ОФ – организация, където се събирахме в продължение на 3 години.
През този период/от 1983 до 1991г./ в църквата проповядват брат Илия Янев, брат Иван Симеонов, брат Дамян Подгорски, брат Борислав Георгиев.
През лятото на 1991 г. бе проведено изборно събрание за пастир на църквата и бе избран брат Дамян Подгорски.
През месец октомври 1993 г. църквата закупува сграда, която реконструира и на 9 юни 1995 г. молитвеният дом е официално открит с тържествена служба. В резултат на постоянните молитви на нашите братя и сестри през тези цели 65 години църквата в Дупница има свой собствен молитвен дом.
На 17 септември 2000г. бе отбелязана 70 годишнина от основаването на църквата. Присъстваха братя и сестри от страната и чужбина. Тук бе и пастор Димитър Ников от Пловдив. Денят бе един голям празник за вярващите.
През 2001г. в издадена книга на О.з. капитан Тихомир Меджидиев под името Слава вам, дупнишки герои! са посветени няколко страници за църквата и нейната история и развитие през годините.
На 1 август 2001г. се открива медицински център в църквата, който обслужват пациенти, както от църквата, така и от квартала, от града и от селата около Дупница. Също така се обслужва и Сдружението на инвалидите в града, които получават безплатни противогрипни ваксини от медицинския център. Това е изключително голяма и ценна придобивка, както за църквата ни, така и за града ни. Към медицинския център имаше и диакониса, която посещаваше болните по домовете им и оказваше медицинска помощ.
През 2005г. бе открит в родната къща на Пастор Дамян Подгорски в с.Микрево малък салон за молитва за около 40 души. Вярващите в с.Микрево имат свои редовни Богослужения всяка сряда вечер. От 2005г. до днес църквата я води и проповядва пастор Ангелче Иванов. Тази малка църква е измолена от Бога в продължение на 25г.
Църквата през всичките тези години извършва огромна благотворителна и социална дейност. От 1990г. тя помага на един старчески дом в гр. Кочериново и седем сиропиталища/с.Стоб, с.Слатино, с.Горна Козница, Дупница, Дрен, Роман/. Двете сиропиталища в гр.Роман ги посещавахме в продължение на 5-6 г. по 10 пъти в годината. Изнасяхме библейски уроци, младежите от Дупница ходеха да разговарят с тях, да си играят с тях, да пеят заедно. Работата ни там с децата беше много успешна.
През м.декември 2006г. стартира проект съвместно с фондация Българско дете и мисия КОЕН, в който четири жени и един мъж от църквата ни, обучени, посещаваха децата редовно. Децата в Горна Козница, въпреки умствените проблеми се научиха да говорят, други да пишат, трети да рисуват. Те бяха обгърнати с нежност и любов, които не познаваха до сега. Децата се промениха към по-добро. С този проект цялата църква порасна.
През м. март 2008г. закупихме в с. Крайници къща, която преустроихме за молитвен дом на вярващите в Крайници. Официално църквата беше открита на 25 октомври, 2008г.
ОТ 2011г. до 2017г. с помощта на финансовата подкрепа на наши партньорски църкви успяхме да подпомогнем през различните години 6 деца, като всеки месец им предоставяхме памперси, специална храна или медицински консумативи. Тези деца бяха отглеждани в техните семейства, където единият родител се грижеше за детето. Бяха с различни заболявания като целебрална парализа, ХОББ.
През август 2010 година отбелязахме 80 години от основаването на църквата. Имахме гости от Америка, Нидерландия, София. Беше благословен ден за вярващите.
На 1. ноември 2020 година успяхме да отбележим и 90 години от започването на църквата в Дупница. Имахме план за голямо тържество с много гости от страната и чужбина. Но поради епидемиологичната обстановка направихме събиране само с местните хора. Имахме поздравителни видеоклипове, които видяхме от наши приятели от страната и чужбина с поздрав. Службата завърши с Господна трапеза.
Благодарим на Бога за Неговата голяма благодат. Бог да ни дава здраве и сили да продължим делото Му, което са започнали нашите верни братя и сестри, които Той вече е прибрал при себе Си.
Евангелието на Лука 17: Втората част на 9-ти стих:
„Ние сме безполезни слуги;
извършваме само това,
което бяхме длъжни да извършим„